С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Нервност и Азовост

Мюнхен, 11. Януари

Човешките душевни дейности в течение на времето

Винтертур, 14. Януари

Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората

Цюрих, 15. Януари 1912

Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието

Вроцлав, 3. Февруари 1912

Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание

Мюнхен, 25. Февруари 1912

Скрити сили на душевния живот

Мюнхен, 27. февруари 1912

ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА

КЪМ ХРИСТОС

Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит

Стокхолм, 16. Април 1912

Втора лекция: Пътят на инициацията

Стокхолм, 17. Април 1912

Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ

Кьолн, 7. Май 1912

Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница

Кьолн, 8. май 1912

За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие

Мюнхен, 16. Май 1912

Любовта и нейното значение за света

Цюрих, 17. Декември 1912

Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ

Берлин, 24. Декември 1912

Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс

Кьолн, 29. Декември 1912

Бележки

* * *

КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ

Предлаганият том съдържа лекции, които Рудолф Щайнер е държал през 1912 година в различни градове пред членове на Антропософското (по това време още Теософското) общество. Макар и изказванията да са правени всеки път пред различни хора и на различна тема, въпреки това през тях като червен конец преминават две теми, които погледнати по-отблизо се оказват като две страни на едно и също нещо. От една страна става въпрос за съзнателно насочване на душевния живот, от друга страна за отговарящо на съвремието духовно опознаване на Христовия импулс.

В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще. Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11. Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.

Втората централна точка в настоящия том лежи в описването на пътищата, по които днешните хора могат да открият Христос. Особено двете стокхолмски лекции, държани през Април 1912 година, са посветени на този въпрос. Как развитието на определени душевни качества зависи от изживяването на Христос и от съзнателното изживяване на протичането на годината и празниците се осветлява от кьолнската лекция, държана през Май 1912 година. Заключителната лекция е посветена на личността на Новалис, който чрез своя «проникнат от Духа индивидуализъм» развива особено отношение към Христовия импулс.

От този том могат да се получат както много конкретни стимули за задълбочаване и по-добро разбиране на цялостния човешки душевен живот, така и отговарящо на съвремието разбиране на явлението Христос.

М. М. Сам